Различен поглед към психичните разстройства
Подходът на Юнг към психичните разстройства е доста различен от традиционната медицина.
Всички ние в определени моменти страдаме от някакъв вид емоционално неразположение. Някои форми на такова неразположение могат да продължат по - дълго, отколкото трябва, и може значително да увредят нашето ежедневно функциониране. Ако това е на лице, ние можем да кажем, че страдаме от психично разстройство (като депресия или тревожност). Можем да разберем по - точно това ако сравним психично заболяване като депресията с треска. Депресията както и треската проникват в нашето ежедневие с болезнени симптоми.
Традиционният медицински подход към психичното разстройство е, че симптомите трябва да се премахнат възможно най-скоро, след това на невро – химично ниво мозъка трябва да се промени, за да спре психичното заболяване. Това звучи разумно, нали? Проблемът е, че традиционната медицина не изглежда като да бъде в състояние да се справи с голямото разнообразие от психични проблеми пред които сме изправени, нито е в състояние да поддържа хората без симптоми. Изглежда има нещо повече в този проблем.
Подходът на Юнг към психичните разстройства е доста различен от традиционната медицина. Карл Юнг, швейцарски психиатър и основател на аналитичната психология, смята, че когато ние страдаме от психично разстройство, психиката се опитва да работи върху някакъв проблем. Характерът и симптомите на психично разстройство ни казват много за природата на страданието. Това, което отличава този подход към проблема е, че Юнг смята, че премахването на симптомите възпрепятства вникването в причината за заболяването - т.е. психичното разстройство е целенасочено, функционално и лечебно - ориентирано . Психиката се опитва да излекува чрез тези симптоми.
Нека да помислим за грипа отново - симптомите на грип са неприятни, но те са целенасочени и функционални. Тялото вдига температура, когато открие грипен вирус, в опит да го убие (вирусите не могат да устоят на висока телесна температура). Хремата и главоболието са и опити за премахване на вируса. Ние се чувстваме уморени, защото тялото ни се занимава с аварийна работа, използва енергия над нормалните ни нужди. Симптомите са очевидно функционални опити за изцеление. Защо не погледнем на психичните разстройства по същия начин?
Нека вземем депресията - ние се чувстваме уморени, не искаме да говорим с никого, затворили сме се в отдалечена тъмна стая, изключваме телевизора и се чувстваме безнадеждно. Това са ужасни симптоми, но какво се опитват симптомите да ни накарат да направим? Те ни карат да мислим за себе си и да изследваме проблемите в нашия живот, които навярно игнорираме (например трудни моменти в детството). Когато се заемем с тези тежки въпроси, често откриваме, че симптомите намаляват. Това съвсем не е пълен поглед върху психичните разстройства или върху подходът на Юнг, но целта е да ви даде представата, че понякога дълготрайните емоционални катаклизми имат жизнено важна цел.